По стъпките на Ганди към Нобел

Десети декември е голям ден за Малала Юсуфзай и Калайш Сатяртхи. Тогава те ще получат Нобеловата награда за мир. Малала Юсуфзай е девойка от Пакистан, която става влиятелен борец за правата на жените. Тя е простреляна от талибани и се възстановява от тежките си рани във Великобритания. Калайш Сатяртхи е индиец, който посвещава живота си на борбата срещу експлоатацията на детски труд в родината си.

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР 2014г.

При оповестяването на новината за Нобел, мнозина видяха между редовете послание за мир между един индус и мюсюлманка, между Индия и Пакистан. Сигурното е обаче, че зад дейността на индиеца стои дългата, мъдра ръка на Махатма Ганди. Сатяртхи е силно повлиян от философията на своя сънародник. Той „поддържа традицията на Ганди и оглавява различни форми на протести и демонстрации, всички мирни, фокусирайки се върху печалната експлоатация на деца за финансова изгода”, споменава Нобеловата комисия при огласяването на решението си. Според нея двамата лауреати с борбата си срещу екстремизма и потисничеството, за правата на децата и младите хора отговарят на един от критериите за Нобелова награда от завещанието на Алфред Нобел, като допринасят за братство между народите.

ИСТОРИЯТА НА КАЛАЙШ САТЯРТХИ

Г-н Сатяртхи коментира скромно пред NDTV, че наградата и почитта всъщност са към децата, които работят. Той подчертава, че днес вече е трудно за страните и корпорациите да оставят настрана този проблем, поради факта, че тази награда се присъжда на един активист срещу детската експлоатация.

Калайш Сатяртхи - носителят на Нобелова награда за мир през 2014г.
Калайш Сатяртхи, снимка от блога му http://kailashsatyarthi.net

Всичко в живота на Калайш Сатяртхи започва в крехката му петгодишна възраст, когато пристъпва за първи път училищния праг. До него вижда връстник, син на обущар, който поглежда радостните деца с надежда за работа. „Това е шокиращ контраст”, коментира в интервюто си той. Въпросът му защо има деца отвън, които работят, докато те са на училище, остава без отговор от учителя. Калайш Сатяртхи  запитва директора, който омаловажава случая с твърдението, че детето е бедно, а бедните деца трябва да работят. Вътрешната борба продължава да се разразява в малкото момче, което се обръща към бащата на своя нещастен връстник само и само за да получи отново същия отговор – че детето е родено, за да работи.

След като завършва инженерното си образования, става преподавател, но скоро след това напуска работа и се отдава на своята кауза. Новото начинание за него е това, „към което човек изпитва плам, в което вярва и се чувства ангажиран, което иска да постигне и има голяма мечта да го осъществи; тогава животът на хората като мен е малък спрямо голямата мечта”, споделя в интервюто си.

НАЧАЛОТО

Той основава със свои приятели организацията за борба с експлоатацията на детски труд и детския трафик, BBA, през 1980г. [pullquote]Бъди промяната, която желаеш да видиш в света Махатма Ганди [/pullquote]Организира местен и международен бойкот на продукти, правени от деца в робство[1]. През 1994г. поема инициатива за обозначаването на черги, които не са произведени с детски труд. Днес Калайш Сатяртхи е спасил над 80 000 деца в робство. Паричната си награда той ще предостави на организацията си, голяма част от решенията в която се вземат от децата, с които работи.

За своята вяра той казва пред “The Times of India”, че е спиритуалист. Не посещава храмове, а служи на децата като им подарява свобода и детство. „Те са истинските лица на Бог и това е моята сила”, допълва той.

ГАНДИ

Стъпките на Ганди от последната му разходка (музей на Ганди, Ню Делхи)

Наградата се присъжда на Калайш Сатяртхи тази година след многократни номинации, заради големите му постижения в борбата с детското робство. Подобно на него, Ганди също е сериозен претендент за награда, която обаче никога не му бива връчена. През 1948г., след поредната си номинация, е убит. Нобеловият комитет отказва да даде наградата за мир през същата година със становището, че няма жив човек, достоен за нея, признавайки негласно своята грешка. Много по-късно, през 2006г., секретарят на Нобеловия комитет Гиа Лундестат казва, че най-големият пропуск в 106 годишната историята на наградата без съмнение е, че тя никога не бива присъдена на Махатма Ганди. Професорът по история допълва, че Ганди би минал лесно без нея, но не е сигурен дали Нобеловият комитет може да мине без него. През годините нобеловите лауреати, повлияни от призива на Ганди за мир и ненасилие, се увеличават, доказвайки старото правило, че не наградите са великият съдник за делата на хората, а времето.

[1] Деца, принуждавани да работят от семействата си за кредитори от сивия сектор (фабрики, мини и др.), от които семейството има взет заем; в тези случаи децата често получават изключителни ниските надници, с които се самоиздържат и плащат лихвата по заема

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *