Филмът “Досието „Петров“ изненадва приятно

Вероятно не сте чували много за българския филм „Досието „Петров“, който бе пуснат по кината в началото на март. Със скромен бюджет (900 хил. евро) и още по-сдържана реклама, той като че ли разчита преди всичко на изненадата от качеството, което поднася.

ФИЛМЪТ “ДОСИЕТО “ПЕТРОВ”

„Досието „Петров“ е поредният филм, който се опитва да анализира близкото минало, да открие приликите и намери връзките, да разбере как се случи началото на прехода – да разбере истината. Режисьорът Георги Балабанов обаче предупреждава[1], че филмът задава въпроси, но не отговаря, защото такава е целта на изкуството.

СЮЖЕТ

Сюжетът се изгражда върху съдбата на актьора Александър Петров (Михаил Билалов). След като службите успяват да накарат непримиримата му съпруга да полудее, а той да бъде отстранен от Народния театър, идват Промените. Артистът се връща отново на старото си работно място. Младежко приятелство с високопоставен служител на бившите служби го праща в политиката. Петров започва да печели привърженици, но разбира, че работи за силите, срещу които се обявява. „Нищо не се е променило“ прозвучава няколко пъти във филма. Социалистическият елит създава банки и нови политически лица. Той пренебрежително махва към словото, а когато стане опасно – го заглушава с убийство.

ПРЕДИМСТВА И КОНТЕКСТ

„Досието „Петров“ се отличава с качествени снимки и звук; стегнат, добре обосноват сценарии; непредсказуем сюжет и отлична игра на звездния актьорски състав (Христо Шопов, Михаил Билалов, Георги Новаков, Цветана Манева, Ана Пападопулу, Радина Кърджилова, Деян Донков, Малин Кръстев, Анжела Недялкова, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Богдан Глишев и др.). Филмът бележи вероятно една нова вълна на художествено вглеждане в прехода и неговите аспекти – в греховете от българския социализъм, които трябва да бъдат изкупени („Съдилището“), видимата деградация на ценностите от 90-те, която съществува и преди това, но маскирана под чадъра на държавните интереси („Съдилището“), в липсата на истински суверенитет преди, но и след промените („Досието „Петров“), в скритата сила, която си избира пионки („Досието „Петров“ и, макар и друго изкуство, пиесата на Светлозар Игов „Президентът (мобифонна новела)“), в организираната престъпност (“Досието “Петров”, „Тилт“).

Нека да пожелаем на филма да бъде част от прехода към по-доброто българско кино.

БЕСЕДАDSC03728

След прожекцията на филма в Пловдив се състоя беседа с част от създателите на филма.

Жена от публиката се обърна към Георги Балабанов:

– Само смъртта ли е изход от безизходицата за един честен човек?

Режисьорът отговори:

– Сигурно да.

– Всички трябва да се самоубием?! – се учуди жената.

Режисьорът:

-Само честните. Няма да са много.

(смях в залат)

Друг зрител запита режисьора дали вярва, че истината [за прехода] някога ще излезе. Георги Балабанов изрази надежда, че истината ще излезе наяве, но допълни, че важното е какво ще правим с тази истина след това.

[1] В беседа със зрителите на филма „Досието „Петров“, с който се откри “София Филм Фест в Пловдив”.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=k2tBJbA30HQ]

Главна снимка: zlatnaroza.bg

Филипините и България – аутсорсинг и безработица

Филипините, макар и екзотична страна, се сблъсква с проблеми, сходни на българските (и пловдивските), и дава нови насоки за решаването им.

ФИЛИПИНИТЕ

В територията на Филипините влизат над 7000 хиляди острова. Климатът е тропичен, а тайфуните, които удрят архипелага, са приблизително 20. По население Филипините се нареждат на 12-о място в света, като всяка година страната се увеличава с над 2 млн. човека по данни, цитирани от БиБиСи. Отвъд всички тези екзотични черти страната бележи някои сходства с нашата.

ПРИЛИКИ

АУТСОРСИНГ

Английският е втори официален език. Той се използва и за обучение в училищата и университетите. Освен това властите на островите подкрепят усилията на чуждите фирми в преместването на отдели на местна почва. Разработена е специална стипендиантска програма за обучение на кандидати за работа в аутсорсинга, провеждана от ИТ компании, както и различни данъчни облекчения.

Поради тази причина аутсорсинг услугите се развиват бързо във Филипинците през последните години. Британските компании предпочитат да изнасят своите отдели там, заради липсата на акцент в английския на филипинците и добрия прием на условията им за работа. Така индустрията успява да привлече най-добрите университетски възпитаници. По данни на “Оксфорд бизнес груп” само за десет години (2004-2014г.) годишните приходи на компаниите от сферата на аутсорсинга нарастват от малко под 1 млрд. евро на 17 млрд. евро, а заетите лица, малко над 100 хил. през 2004г., според прогнозите трябва да стигнат 1 млн. до края на 2014г. За сравнение приходите от тази индустрия в България възлизат на 1 млрд. евро годишно. Работещите в нея българи са малко над 20 хил. към октомври 2014г., като от тях само 3 хил. са в Пловдив според проучване на Индъстро Уоч, цитирано от Дарик и от Вести. За българските мащаби развитието на индустрията е огромно, нареждайки страна на първо място в Европа. Проблеми в трудовото законодателство и образователната система в университетите обаче все още представляват спънка за напредъка ѝ.

БЕЗРАБОТИЦА

Въпреки развитието на аутсорсинга, безработицата във Филипините в момента се движи около 7%. Страната успява да се справи с постоянно нарастващата работна ръка по-добре от България, която при това има отрицателен прираст. Безработните българи представляват приблизително 11% от трудоспособното население към момента.

Мащабите на безработицата са по-големи при екзотичния архипелаг, но Филипините са изградили стратегия за справянето с проблема. Те водят официална политика, подкрепяна от пропагандна кампания, за подготовка на част от населението за емиграция. В специалните държавни училища филипинците се квалифицират за професии, които ще им подсигурят работни места в чужбина. По данни на Асоциацията на медицинските сестри от Филипините в Америка, цитирани от Inquirer.com, на островите има над 400 училища за медицински сестри с около 80 000 студенти. Само в Калифорния 20% от медицинските сестри идват от Филипините. Филипинците се обучават още за шофьори, механици и градинари, като изучават специфични предмети за успешното справяне с професията. Бъдещите домашни прислужници например получават знания в сферата на хигиената, личните финанси и отдаването на уважение.

10-те милиона филипинци в “изгнание” инжектират жизнено важна валута и инвестиции в индустрията на страна. За 2012г. само американските емигранти от тези острови са изпратили на близките си около 9,5 млрд. евро (10 млд. долара) по данни на dailymail.co.uk. За сравнение – българите от цял свят са изпратили в България през 2013г. по-малко от 2 млрд евро според БНР, коeто цитира Института по икономика при БАН.

БЪЛГАРИЯ

В България проблемът с безработицата и неквалифицираната работна ръка започва да ескалира. Миналия месец роми от Столипиново протестираха, заради липсата на работа, а битовата престъпност взе поредната си жертва, студентката Вероника Здравкова, само преди седмица.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=ywFpL6j4Fqw]

Признаването на даден проблем е първата стъпка към решаването му. Ако България приеме, че не е в състояние да води успешна политика за откриване на достатъчно работни места за населението си, то преквалификацията за търсени в чужбина професии и подобряване на уменията на българите да общуват на английски може да се окажат решение.

Прочетете още: Няколко съвета за бързо научаване на чужд език

Главна снимка: bbc.com

Хомосексуалността е избор, твърди д-р Карсън

Хомосексуалността е избор, твърди д-р Бен Карсън, една от популярните номинации за президентски избори от републиканската партия, с което си навлича особено голяма критика.

ДИАЛОГ

Крис Куомо: Вие смятате, че [хората] могат да контролират сексуалността си?

Карсън: Абсолютно!

Куомо: Вие смятате, че да си гей е избор?

Карсън: Абсолютно!

Куомо: Защо смятатате така?

Карсън: Защото много хора отиват в затвора като хетеросексуални, а когато излизат, те вече са гейове. Случило ли се е нещо, докато са били там? Замислете се върху този въпрос.

Куомо: Повечето хомосексуалисти никога не отиват в затвора. Вие знаете, че това е цяла теория на господството.

Карсън: Чакайте. Казах: „Много хора, които отиват, излизат [хомосексуалисти]”. Отричате ли, че това е вярно?“

Куомо: Не отричам, че това е вярно, а отричам, че това е основата на хомосексуалността.

ДИАЛОГ ЗА ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА И БРАКОВЕТЕ

Този диалог между водещия от СиЕнЕн Крис Куомо и д-р Бен Карсън, уважаван неврохирург и една от възможните номинации на републиканската партия за президентските избори в САЩ през 2016г., взриви Америка. Той се вписва в контекста на дискусията дали трябва да се легализират хомосексуалните бракове на нивото на цялата страна или само от отделните щати.

КРИТИКА

Д-р Карсън прави гаф, твърдейки, че сексуалността е избор, с което си навлича особено голяма критика. Джеймс Хемблин от “The Atlantic” го критикува за това, че си позволява да изразява лошо аргументирана гледна точка като факт, като думи на доктор. Той цитира друг изследовател, д-р Майкъл Уайз, който смята, че хомо- и бисексуалното поведение, въпреки че понижават възможността за репродукция при едно животно, са следствие на разнообразието в една популация, така че групите и обществата да функционират по такъв начин, по който хората играят различни роли в културата и племето и така групата е по-успешна, по-продуктивна. Според учена „Има огромна човешка ценност и етично подразбиране в притежаването на тази гледна точка.“

Джон Сатър от СиЕнЕн, който не крие хомосексуалността си, заявява, че тя не е избор. Дори и да е избор, според него това е без значение, слeд като религията също е избор, но в САЩ има мерки за опазването на правата, свързани с нея. Той обяснява, че на хората им е нужно време, за да разберат и приемат хомосексуалността, но кандидат-президентите нямат такова. Сатър констатира: „Човек, който има тези вярвания, няма място в надпреварата за Белия дом през 2016г.“

ИЗВИНЕНИЕ

Малко след това д-р Карсън публикува във фейсбук страницата си: „ (…) Не съм политик и отговорих на въпроса без да го обмисля добре. Нямам извинения. Дълбоко съжалявам за моето изказване и обещавам, по този път аз мога да сгреша отново, но за разлика от политиците, когато направя грешка, аз ще поема пълна отговорност и никога няма да се скрия или изменям думите си. Като човешко същество моето задължение е да се уча от грешките си и да се отнасям с всички хора с уважение и почтеност.“