Смъртното наказание – за и против

Жестокото убийство на студентката от Велико Търново разпали отново дебата за възстановяване на смъртното наказание. Вижте предимствата и недостатъците на екзекуцията.

Унищожаването на жесток убиец дава чувство на справедливост и успокоява омразата, която се разразява в обществото. Покрай случая с Вероника Здравкова много българи виждат шанс за възстановяване на загубената правда. Още като младо момче Илиян Здравков убива първата си жертва. Следват още няколко. Ще реши ли смъртното наказание най-накрая несправедливостите, поне най-тежките, които обществото ни преживява?

ПРЕДИМСТВА НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ

Ако приемем, че законодател и съдия е обществото, то именно неговата гледна точка е важна в случая.

  • Обществото, чрез данъците си, плаща за отглеждането на убиеца и жертвите му, както и тяхното образоване. В този случай смъртното наказание трябва да бъде приложено, защото убиецът унищожава членове на обществото, в които то инвестира и на които разчита.
  • Обществото, освен че е ощетено заради жертвите, продължава да насочва част от своите приходи към престъпника във формата на поддръжка на затвора, охрана и храна. Трябва да се има предвид обаче, че екзекуцията може да се окаже по-голям разход за страната от доживотна присъда поради множеството апелационни жалби в първия случай (в САЩ фактите до голяма степен го доказват).
  • Крайната мярка, каквато е смъртното наказание, има потенциала да действа възпиращо на останалите членове на обществото с криминална история. Тя предполага неумолимост от страна на правосъдната система и безнадеждност след извършване на тежко престъпление.

1. При доживотна присъда без право на замяна има възможности за бягство. Такъв е случаят на излежаващия 48 години затвор Dawud Mu`Min. След бягството си той извършил грабеж за 4 долара и убил собственика.

2. Аргументи като този, че престъпниците не се страхуват от смъртта, са неиздържани. Уесли Лоу, който защитава екзекуцията на престъпници, пита реторично как полицията би арестувала престъпника като насочва оръжие срещу него и го кара да се предаде, ако той не се страхува.

3. Ед Кох, дългогодишен кмет на Ню Йорк, цитира извършител на убийство в Бруклин, който заявява, че го е направил, защото е знаел, че няма да бъде сложен на електрическия стол. Към този момент в Ню Йорк не се изпълняват смъртни присъди.

Осъденият с четири доживотни присъди Н. Димитров казва за Нова телевизия, цитирана от Дарик: „За убийство на хора законът беше до 15 години затвор. Преценил съм, че мога да ги трепя. 15 години ще дам от живота си. Обаче точно преди делото смениха закона. Бях прецакан. Ако знаех, че ще ме осъдят доживот, нямаше да убия тия двамата аборигени във Варна”.

Все пак този аргумент не е пълен, доколкото убийствата, извършени под влияние на алкохол, наркотици, силни емоции, психически заболявания, детски травми предполагат спонтанно, необмислено действие.

  • Екзекуцията на престъпник води до чувство на справедливост в обществото и успокояване на страстите. Не е случаен фактът, че подписката за референдум за връщане на смъртните присъди започна в градовете, в които напоследък станаха тежки криминални престъпления.
  • Премахването на убиец предотвратява бъдещи убийства на невинни хора. “Уошингтън поуст” цитира различни изследвания, които доказват, че всяка екзекуция спасява между 3 и 18 бъдещи жертви. Във своята статия Уесли Лоу намира пряка връзка между ограничаването и забраната на екзекуциите в САЩ през 70-те и 80-те години и увеличаването на престъпността. Убийствата през този период нарастват почти двойно.
  • Някои смятат, че смъртната присъда е по-хуманна от доживотен затвор в България (прочетете това мнение).

Обществото отнема живот, за да спаси други.

НЕДОСТАТЪЦИ НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ

      • При доживотна присъда осъденият може да работи и да спомага за своята издръжка и тази на обществото (такава е идеята на Томас Мор за идеалната република; според английското издание “Телеграф” във Великобритания само за една година от заплатите на работещите арестанти са пренасочени 1 млн. лири към техните жертви).
      • Чрез екзекуцията обществото извършва предумишлено убийство с цел отмъщение, което противоречи на залегналите му принципи.

За да приключим с библейското „око за око, зъб за зъб“, трябва да уточним, че даже в примитивната си форма то може да се приложи само при двама души, от които единият е напълно невинен, а другият напълно виновен. Жертвата, разбира се, е невинна. Но нима обществото, което я представлява, би могло да твърди, че е невинно? Не е ли то отговорно, поне отчасти, за престъплението, което наказва с такава строгост? (Алберт Камю, “Размисли за гилотината”)

      • При такова убийство страната признава, че не може да повлияе, въпреки многобройните средства за лекуване и манипулация, или се отказва от това влияние върху престъпника. В крайна сметка обаче убиецът до голяма степен е плод на своето общество. Негово унищожаване не разрешава проблемите в обществото като бедност, необразованост, беззаконие, насилие над деца.
      • Убийството е невъзвратимо деяние. След него обществото няма достъп до информацията, която осъденият е предпочел да занесе със себе си (подобно на сюжета на филма по реален случай “Подмяната”).
      • Осъдените на екзекуция хора често нямат средства да наемат добър адвокат.
      • Вероятно най-голямото възражение срещу смъртното наказание е убийството на невинен човек. При намиране на доказателства, които оневиняват вече екзекутирания, обществото от морална гледна точка се оказва истински убиец. Изследване, публикувано в “Станфорд Лоу Ревю”, цитирано от “Ню Йорк Таймс”, показва, че за 85 години в САЩ са били екзекутирани 23 невинни човека.

Знаем, че в България няма строго законодателство и полиция, която активно да пази гражданите (Илиян Здравков се разхожда на свобода въпреки влязлата в сила присъда). Знаем, че в страната ни хората с власт и пари могат да манипулират съдебната система (да си спомним премеждията по случая Борилски). Знаем също така, че вече народът не вярва на своите съдилища, затова след тежките престъпления, като това на Вероника Здравкова и убийството на двете сестри Белнейски, остават съмнения дали реалните извършители са в затвора. Тогава, когато говорим за смъртното наказание, не се ли страхуваме, че ще дадем още по-жесток инструмент в ръцете на една система, която в някои случаи се обръща срещу своите граждани?

Главна снимка: Пол Деларош. “Екзекуцията на Лейди Джейн Грей”

Още по темата:
http://vbox7.com/emb/external.php?vid=f6cd71ff9b

 

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *