Филмът “Exorcise me”, излъчен в Пловдив

Филмът “Exorcise me” показва тревогата на тинейджърката, която се сблъсква със страхове и нови емоции.

През изминалата седмица Сдружение Изкуство днес, Център за съвременно изкуство „Баня Старинна“, представи ленти от Фестивала за късометражни филми “Оберхаузен”. Сред тях се открои творбата на режисьорката СооКоон Анг (Sookoon Ang), която изследва вътрешния свят на съвременното младо момиче.

EXORCISE ME 

Според организаторите на Сингапурското биенале, на което творбата е показана още през 2013г., заглавието (exorcise (англ.) – заклинавам, прогонвам духове) препраща към “безпокойството, което юношата или девойката изпитва в своята кожа, и копнежа да се очисти от новите страхове и непознати емоции”

Режисьорката се спира на няколко ученички, които изучават изкуства и които могат да предадат желаното състояние на съзнанието чрез езика на тялото. Те са гримирани като черепи. Техните лица препращат към идеята за рок музиката и бунта. В същото време носят униформено облекло, отбелязва режисьорката за ЕсБиТиВи. Според нея този контраст подчертава иронията между подчинение и неподчинение.

Филмът показва света на младите момичета като привидно спокоен. Те остават дистанцирани от зрителите както чрез грима си (който прикрива емоциите) и липсата на реч, така и чрез унифициращата ги училищна среда. Очите им изразяват напрегнатост, но това вътрешно състояние не води до промяна на външната неподвижност. През цялото време девойките остават погълнати от собствения си свят.

СооКоон Анг казва за блога на The Art Incubator (Сингапур): “За мен филмът говори за екзистенциалната тревога, която започва през юношеството и продължава да измъчва човека дори в неговата зрялост. Част от въпросите, които аз си задавах като тинейджърка, бяха: Каква е целта на моето съществуване? Не съм ли аз просто една загуба на ресурси? Защо трябва да продължавам да съществувам?”

Режисьорката е провокирана от младо момиче топмодел, което трудно преминава през тази възраст и се самоубива. Статии от блога на девойката пробуждат стари усещания у СооКоон Анг. Творецът си спомня своето тинейджърско състояние на безпричинна тревога, летаргия, социална несигурност в комбинация с еготизъм. Филмът изразява този неин опит.

СооКоон Анг добавя: “Има един откъс от романа “Боен Клуб” на Чък Паланюк, който наистина обобщава всичко това за мен:

“Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място.
Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия.
Нашата велика война е духовната.
Нашата голяма депресия е нашият живот.
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме,
че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това.
И това страшно много ни вбесява…” (прев. по бълг. издание)

Вижте филма:
[vimeo 93843457 w=500 h=281]

Главна снимка: singaporebiennale.org

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *