Благородната физиономия на една неизвестна фондация

Пловдивски щрихи.

Кафене на Главната улица. Възрастна жена се приближава към мен с “Добър ден”. Очите ѝ изразяват доброта, а усмивката придава на лицето ѝ благороден израз. Подава ми благотворителна картичка и ми предлага да я купя. Казва, че струва един лев. На гърба на детската снимка пише два лева. Предлагам ѝ да седне, докато проуча фондацията в интернет. Тя застава приведена встрани. Не ѝ е ясно какво точно правя на компютъра. Докато търся информация за организацията, тя се извинява, ако ме е притеснила. Чака.

Фондация “Последна надежда” е последното нещо, което можеш да намериш в интернет. Малък репортаж на БиТиВи, който споменава и нея, накланя везните на моето решение. Анастас Анастасов, председател на парламентарната комисия по правни въпроси, казва, че държавата не може да контролира организации, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел и то в частна полза.

Отказвам и връщам картичката. Жената прикрива разочарованието си с лека усмивка. Обръща се и тръгва. Гледа напред. Аз се опитват да заглуша чувството си на вина. Дали наистина не лиших някого от последна надежда? С два лева можеше да изкупя чувството си за вина, което тази благородна усмивка извика.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *