За бягството на музите от една изложба

Какви са идеалните условия, за да се вдъхновиш? Не се притесняваш за нищо, освобождаваш цялото си съзнание и сетива за нещо външно. Наоколо е хладно и тихо. Няма пречки да се концентрираш. В следващия момент, след като си наблюдавал външния обект, нещо започва да те вълнува, да събужда емоции и асоциации. Понасяш се по вълната на вдъхновението.

Ето това много трудно се случва сега в Пловдив. Отиваш на изложба, виждаш уникално яките дипломни проекти на възпитаниците на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, започваш да усещаш присъствието на музата, да вдъхваш аромата ѝ. Чуваш шепота ѝ, докато си водиш записки, но след това ти се приисква тази ми ти муза да вземе малко да те подпре, да ти донесе и вода, по възможност – от студентите извори на Олимп (там май няма извори, но какво значение има, след като говорим за въображаемия Олимп).

В изложбената зала на “Дружество на пловдивските художници” ходи преди обяд или късния следобед. В противен случай ще установиш, че музите са излезли в обедна почивка. Обезателно обаче отиди, защото изложбата не е за изпускане.

Дипломните работа на студентите на доц. Васил Николов от специалност “Графичен дизайн и фотография”, които ще видиш, са пригодени за експозицията. Почти всички представляват постери с разработки за шрифт, лого и продуктови каталози, изложби, списания и книги.

Всеки от възпитаниците е работил по два проекта, често тематично свързани. При Ростислав Маринов такава смислова ос е женствеността. Той е подготвил изложба фотографии с части от женското тяло, всяка от които има своя символика, а цялостната картина изгражда събирателния образ на жената (вж. главната снимка). Освен това Ростислав създава фонт “Феминин”, който поражда усещане за ефирност, за гладки и приятни форми.

Ако шрифтовете са твоята страст, Beekeeper на Лазар Добранов също ще привлече интереса ти. При този фонт хоризонталите и вертикали се свързват с греди, разположени под 45°. Така там, където има извивки, се появяват многоъгълници и се постига гъвкавост чрез сковаността на геометричните форми.

От интересна гледна точка е изходил Георги Стоянов. В черно-белите си фотографии, под общото наименование “Memento”, той разглежда живота като миг между две вечности – раждането и смъртта. Според него човек е необходимо да чувства в цялото си битие, че е смъртен (memento mori), едва тогава ще достигне до по-дълбоката истина за непрестанното усещане на живота (“memento vivae”). Тези идеи са придобили плът и кръв във фотографските му експерименти с два елемента на смъртта и живота – животински череп и течаща вода.

Проектът за списание Edge с шрифт и лого, които пренасят визуално идеята за острие, също ще те накара да се вдъхновиш. Както и още много други дипломни работи, които пропускам, за да не разваля ефекта от изненадата.

изложба
Проектът за списание Edge с дизайн, който пренася визуално идеята за острие.

Експозицията продължава до 31 юни в изложбената зала на “Дружество на пловдивските художници”.

 

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *