“Село на индивидуалности” близо до града

Обикновено има една-единствена причина да обикаляш из тесните, пусти улички на неизвестно за теб село и да се вглеждаш в дуварите на къщите, сякаш искаш да различиш някакво послание, оставено за теб. Тя е проста – загубил си се и се опитваш да си спомниш минавал ли си през тук и къде всъщност се намираш.

Е, в Старо Железаре трудно ще се загубиш, но съм сигурна, че ще се вглеждаш точно по гореописания начин. Какво има по зидовете там? Портрети. Чрез тях ще се запознаеш с обитателите на селото, които разговарят на собствената си стена с известни личности. Като се има предвид, че част от хората сами са предпочели коя личност да бъде до тях, то вероятно тези картини изобразяват и един диалог, който се е водил във вътрешния им свят.

"Село на индивидуалности"
Дядо Иван разказва, че на стената е неговият син – по желание на жена му. Детето им е от много години в Америка и е нарисувано по снимка.

“Село на индивидуалности”

Както вече писах в събитията, вчера, 1 август 2015г., бе официалното откриване на изложбата към Фестивала за стенна живопис в с. Старо Железаре. Цялото мероприятие на артистичния дует Катажина и Венцислав Пирянкови носи заглавието “Село на индивидуалности” и е само стъпка в реализирането на проекта „Ревитализация на българското село“, стартирал през 2013г.

Катажина е от Полша. Тя следва “Промоция на изобразително изкуство” в Познан, когато среща Венцислав Пирянков, дошъл в родната ѝ страна със студентска стипендия. Венцислав е възпитаник на художествена гимназия “Цанко Лавренов” и Националната художествена академия. След много изложби и проекти, които осъществят заедно, днес те притежават най-голямата частна галерия в града, както и школа за визуални изкуства. Освен това основават Център за съвременно Изкуство в село Старо Железаре.

Катажина и Венцислав Пирянкови сами спонсорират фестивала “Село на индивидуалности”. За него те канят възпитаници от своето училище. Заедно пристигат в с. Старо Железаре, родното място на Венцислав Пирянков, и рисуват през месец юли 2015г.

"Село на индивидуалности"
Част от полските артисти, които са рисували портретите

Младите художници са ентусиазирани от изживяването. Най-силно впечатление имат от гостоприемството на хората. Разказват как, докато рисуват, бедни жители от селото искат да ги почерпят. Носили са им краставици, сирене, шунка, кафе, сок от череши. На въпроса ми имало ли е нещо, което им се е сторило странно, едно от момичетата посочва, че някои от хората са искали да бъдат нарисувани до комунистически водачи. “В Полша никой не иска социалисти”, добавя то.

Венцислав Пирянков обяснява, че в проекта “Село на индивидуалности” коментарът не е техен, а на обитателите на къщите. Той подчерта, че поради тази причина всеки, който разгледа рисунките, “може да направи диагноза за въжделенията и мечтите на хората”.

"Село на индивидуалности"
Меркел и Кънчо си разказват шеги.

Две жени стоят пред тази рисунка и ми обясняват:

– Това е онази, германката, пък това е стопанинът на къщата – Кънчо.

От затруднението им с името на Меркел веднага разбираш кой им е по-познат. Глобалният свят все още не е нарушил локалните връзки тук.

Чрез рисунките индивидуалностите от селото се открояват, но със сигурност и селото вече придобива свой индивидуален вид.

"Село на индивидуалности"
Дори и тоалетните на селото имат свой уникален облик

С него Старо Железаре напомня за старата истина, че всички сме потомци на имигранти, търсещи своето щастливо място. Организаторите избират заглавието “Село на индивидуалности”, защото в селото винаги са живеели заедно и в разбирателство православни, католици, евреи, арменци, потомци на траките, цигани. Според тях тук някога е кипял интензивен мултикултурен живот.

За мен обаче стенните портрети не представят толкова локалното мултикултурно общество, колкото глобалната гледна точка на един български артист, емигрирал в Полша. Той напомня, че всички сме равноправни граждани, свързани помежду си, в света, който обитаваме. То може да бъде и послание на артиста към корените му.

При това Венцислав и Катажина Пирянкови осъществяват тази идея в село, което все повече опустява. Синът на дядо Иван (по-горе) е заместен от неговия портрет.Така ревитализацията се реализира на един артистичен план – изкуството инжектира виталност в остаряващото тяло на селото по визуален начин, но и съвсем реално – привличайки интерес и посетители.

"Село на индивидуалности"
Фидел Кастро и Индира Ганди посещават Старо Железаре през 1972 г. Това е и причината те да бъдат увековечени на стените в селото.

Рисунките от “Село на индивидуалности” те очакват по дуварите в Старо Железаре. Ако посетиш селото, картата по-долу, любезно предоставена от семейство Пирянкови, ще ти е полезна – тя показва разположението на портретите из селото. Вече имаш основателна причина да се загубиш (с карта под ръка) в едно село, което се намира само на 40 км. от Пловдив.


 

Препоръчано от “Тук и сега” по темата:

Фоторазказ за фестивала в “Дневник”

 

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *