Елианна от One Dance Week: Гордея се с тазгодишното издание

Две са нещата, които се запомнят най-силно от срещата с Елианна Лилова, директор на фестивала One Dance Week – нейните изразителни кафяви очи и онази харизма на добрите учители, които могат да те накарат да заобичаш всяка сфера на човешкото познание. Не се учудвам, когато разбирам, че преподаването е нейна мечта. Тя и сега прави именно това – образова и възпитава вкусове.

По време на интервюто тя няколко пъти възкликна за участници в тазгодишния One Dance Week, че е истинско щастие да бъдат тук. Аз бих казала същото за самата Елианна – истинско щастие е човек като нея да работи за културата в Пловдив.

🙂

Дали защото директорът на One Dance Week е била пиар и си е изградила навика да бъде винаги подготвена с много информация, или защото е толкова голям ценител на съвременния танц, че не може да спре да говори за него, аз в това интервю, както ще забележиш, нямам думата.  Елианна обаче, без да разбере, отговори на всичките ми въпроси. Вероятно ние, интервюиращите, сме доста предсказуеми.

Малко за фестивала One Dance Week

Културната платформа „Едно“ създава Dance Week през 2008 г. в София като форум, който представя спектакли от Европа и България. Постепенно към програмата започват да се добавят различни модули.

Първо се появява детският модул, който включва както ателиета за деца, така и спектакли.

След него „Едно“ създават и българския шоукейс, чиято цел е да дава актуална представа за това какво се случва със съвременния танц на родна сцена. Тази година ще има нулево издание за този модул.

Културната платформа развива към фестивала и образователен модул. Една от проявите му представлява разговори след спектаклите между хореографите или актьорите и публиката.

Към Dance Week се провеждат също лекции на различни теми, свързани със сферата на съвременния танц – културен мениджмънт, хореография, различни танцови техники, театрална танцова критика и т.нат. Образователният модул включва също танцови ателиета за подрастващи и професионалисти.

Към фестивала One Dance Week има модул „Кино“, който използва формата на седмото изкуство, за да представи най-големите компании и шедьоврите от сферата на съвременния танц.

Международната селекция обаче си остава водеща за фестивала, като всяка година „Едно“ привлича от седем до десет спектакъла от цял свят.

Интервю с Елианна Лилова за One Dance Week 2015

Елианна, разкажи ни малко повече за тазгодишното издание на One Dance Week…

Това е второто издание на фестивала в Пловдив. Тази година се случват някои промени с цел да съберем малко сила и да видим как да преструктурираме нещата. Фестивалът ще представи седем компании от Европа, Азия и САЩ.

Аз лично много се гордея с тазгодишното издание и цялото съдържание, което ние ще представим. Това са компании и хореографи, които дълги години съм мечтала да покажем в България. Истинско щастие е в този изключително зает период на годината, какъвто е октомври месец, те да дойдат тук, в Пловдив.

Кои са твоите фаворити от тазгодишната сцена?

Абсолютно всички са мои фаворити. Това е много труден въпрос! Дори и моите приятели ме питат същото. Няма такъв фаворит – всички трябва да се гледат. Всеки от тях представлява различен вид в голямото семейство на съвременния танц.

А съвременният танц е необятен, защото той не слага рамки. Той си харесва различни неща и ги слага на сцената. Например харесва си пантомима – взима, харесва си цирк – взима, харесва си видео инсталация – прави го и това, харесва си улицата – слага уличен танц на сцената. Той е много дързък в това си качество да привлича и използва структурни елементи (не бих ги нарекла само арт или културни). Всичко е повод за вдъхновение.

Освен това нещо, което много ми харесва, е, че съвременният танц е също много рефлективен. Понякога той е като едно неприятно огледало на обществото.

Тук искам да се спра на темата на тазгодишното издание, която ние в един много съкратен вид сме представили в брошурата. Между спектаклите, които сме избрали, чертаем невидима нишка, с която искаме да провокираме един диалог за това какво е нормално и какво е анормално.

Много от спектаклите също така засягат теми и прийоми на гражданското общество. Това мисля, че е много важна тема за България, а е и част от главната концепция на платформата „Заедно“ на „Пловдив 2019“. Във всички спектакли тази година има точно това – много „заедност“.

Малко повече за спектаклите… Откриваме със спектакъла „Животно“, който е дело на испанския хореограф Даниел Абреу, носител на Националната награда за танц на Испания за 2014 г.

„Животно“ е един спектакъл, който се спуска много надълбоко в инстинкта. Той разглежда инстинкта като мотор за човешкото действие – не само инстинкта за оцеляване, но и този да обичаш и да си обичан, да се чувстваш добре в себе си и в компанията, да бъдеш оценяван.

Спектакълът е много интересен, защото е много близък до драматургията на екшъна. Предупреждавам, че в него има голота, но много красива и естетски подбрана голота. За този спектакъл Даниел Абреу печели наградата на Испания.

Има още призьори. На 18 октомври ще представим две от новите имена на корейската съвременна танцова сцена.

Корея е като един инкубатор за интересни неща в сферата на съвременното изкуство.

Единият от спектаклите, който се казва „Джентълмен“, прави интерпретация на традиционен корейски танц чрез съвременен танц. Играе се на традиционна корейска музика и представя традицията през фокуса на съвремието.

Другият спектакъл, „Деформация“, е също една миниатюра, защото е с продължителност двайсет минути. Той разказва за чиста човешка деформация. В него хората могат да видят съвсем различни теми.

След това Farm in the Cave… Farm in the Cave е международно театрално студио. Концептуалната глава в компанията е Вилиам Дочоломански. Това е едно от най-големите имена в Европа в сферата на драматургията и хореографията.

Спектакълът се казва „Разобличители“ и е много интересен заради своя социален фокус. Той разказва истинска история, свързана с огромна хранителна компания, която внедряват в една организация свой човек, за да следи отблизо как се развиват протестите… Няма да разказвам повече за сюжета на спектакъла, защото той ще може да бъде видян на сцена, но най-интересното е, че чак през 2013 година се стига до съд в Швейцария. Много интересен обрат. В спектакъла не се казва коя е тази компания, но е фирма, продуктите на която всички ние консумираме поне по три пъти на ден.

Спектакълът засяга тези лобистки маркетингови практики, както и това как всички ние сме едни много зависими консуматори, които не се замислят къде се произвежда храната им, кои са хората, които я произвеждат, и има ли нормална търговия. Много, много различни проблеми поставя този спектакъл.

Той е на границата между физическия театър и танца. Има много интересна инсталация на самата сцена, както и разказвач. Спектакълът може да говори дори и на театрална публика – той в никакъв случай не е само за танцова публика.

„Разобличители“ е интересен и заради подхода си, с който показва как гражданското общество реагира на един проблем и му задава неудобни въпроси.

Спектакълът ще бъде игран два пъти, защото очакваме много хора да му се насладят. Радваме се, че можем да посрещнем такава огромна компания в България, имайки предвид колко скъпо е нещо подобно.

Друго представление – Раймунд Хог! Той е повече от име… той е институция! Това е лицето, стояло дълги години зад Пина Бауш като драматург. Той пристига в Пловдив със своя собствена компания и спектакъла „Квартет“.

Представлението ще се състои на 26 октомври. Предупреждавам, че „Квартет“ е над два часа и половина – една невероятна красота от музика и движения.

Огромна радост е, че Раймунд Хог ще бъде тук. Един предварителен анонс – може би на 25 октомври ще има разговор с него в нашия офис, така че всички хора, които биха искали да го видят, ще имат тази възможност. Той самият е вече много възрастен, но продължава да работи и да пътува. Ще го видим и на сцената – участва в спектакъла „Квартет“.

Продължаваме нататък – Ем Пи Ти Ей (MPTA) … Ем Пи Ти Ей е френска компания. Тяхното творчество е на границата между танца и цирка. Те ще представят два спектакъла на 28 октомври. На сцената ще има оркестър от четирима музиканти, които ще изпълняват ребетика – това е музиката на гръцките бежанци от началото на 20 век. Тя е много интересна и може да бъде един отделен концерт пърформънс.

Но това не е всичко, което се случва на сцена. Там ще видим и трима изпълнители, като единият е с един крак. За първи път ще бъде показан т. нар. интегрален танц като жанр. Човекът танцува с патерици и е невероятен.

Интегралният танц засяга естетиката и нормите. Тук се връщаме към онази първоначална тема, за която си говорихме – нормално-анормално. Много бих искала този спектакъл да повдигне въпроси у публиката: „Къде са тези хора в България? Те имат ли сценични изяви? На колко събития хора с колички имат достъп?“. Това са едни такива по-широки теми, които са много важни за порастването на едно гражданско общество. В България тези хора биват скривани. Много ми се иска българската публика да изживее един шок, като види какво прави този човек със своето тяло.

Спектакълът разказва интересна история за различните трансформации, през които преминава една брачно двойка. Изпълнителите са невероятни.

На 29 идва голяма звезда Тражал Харел от Ню Йорк. Това може би е изпълнителят хореограф, който е получавал най-много награди през последните години от всички международни фестивали.

Интересното при него е, че той винаги тръгва от един културологично-антропологичен подход. Ще видим спектакъла „Мимоза“, който задава един много интересен въпрос, важен за разбирането на спектакъла: „Какво би станало, ако танцьорите от Джъдсън Чърч (това е една църква, в която се ражда съвременният американски танц в Ню Йорк), се срещнат с всички воугинг изпълнители от онова време?“

Воугинг изпълнителите идват от латиноамерикански гей общества. Феноменът се заражда в Бруклин – всички онези движения, които Мадона по-късно превръща в голям хит в клиповете си. Все още има състезания по воугинг. В момента азиатците са луди по него. Филмът „Париж гори“ разказва за воугинга, състезанията и събиранията на представителите им.

Високото общество на тези постмодернисти, които ходят в Джъдсън Чърч, между които е бил и Андрю Уорхол, се среща в „Мимоза“ с тези други, маргинали общества.

По този начин Тражал Харел започва едно танцово изследване. Очакваме да дойдат хора с отворени очи да посрещнат всички предизвикателства, които ще се случат на сцената. Огромно щастие е, че Тражал Харел и неговите прекрасни изпълнители са тук и че имаме възможност да се вместим в натоварения им график.

Завършваме цялата тази одисея със спектакъла „Затъмнение“ на „Филип Сер“. Компанията „Филип Сер“ (Philippe Saire) е нещо повече от институция в Швейцария. Те имат собствен фестивал и театър. Те са едни от най-големите мотори за развитието на съвременния танц.

„Затъмнение“ е спектакъл и графична инсталация, в която публиката изцяло променя своето нормално „зрителско“ поле. Тя ще бъде разположена не хоризонтално, а отгоре, на два метра и половина, и ще гледа спектакъла надолу, т.е. цялата хоризонтала ще бъде сменена с вертикал. На сцената ще има трима изпълнители, които, с помощта на гранулат, ще рисуват различни сцени.

Спектакълът е интересен с начина, по който провокира асоциации у зрителя. Любопитна съм да чуя след това какво хората са си помислили, защото аз самата съм го гледала три пъти и всеки път излизам със съвсем различна идея в главата си. Това е една от силите на съвременния танц – че той не говори, а загатва и дава поле на въображението да лети.

Този спектакъл ще бъде представен в събота и в неделя. Алармирам, че могат да присъстват само по 50 човека на спектакъл поради огромната инсталация.

Искам също да допълня, че ще има три танцови ателиета, както и отделно ателие за светлинен дизайн от компанията „Филип Сер“, което се случва за първи път в България.

Вилиам Дочоломански ще проведе кастинг за мъжки изпълнител в Пловдив. Това е невероятна възможност за всички професионалисти, които имат интерес. Той търси както актьори, така и танцьори. Повече информация има на нашия сайт.

Между спектаклите ще се случват различни прожекции в офиса. Ще обменяме информация за различните компании и ще гледаме видео. Ще се радвам да има хора, с които наистина да си говорим – това е най-важното.

Защо пловдивчани трябва да дойдат?

Публиката на One Dance Week са всички. Съвременният танц е за всеки. Не се изисква предварителна подготовка – да си изчел либретото на опера или нещо предварително, което да направиш, за да дойдеш.

Ела, виж – това е едно изцяло друго изживяване; една различна емоция, абсолютно различна от стандартния културен афиш, който ни се предлага ежедневно.

Спектакли към изданието на One Dance Week за 2015 г.:

„Животно“ – 17 октомври, 19:00 ч.

Корейските спектакли „Деформация“ и „Джентълмен“ – 18 октомври, 19:00 ч.

„Разобличители“ – 23 – 24 октомври, 19:00 ч.

„Квартет“ – 26 октомври, 19:00 ч.

„Ние сме като онези жаби“ и „Али“ – 28 октомври, 19:00 ч.

(М)имоза – 29 октомври, 19:00 ч.

„Затъмнение“ – 31 октомври – 01 ноември, 19:00 ч.

Facebook страница на фестивала One Dance Week:

https://www.facebook.com/OneDanceWeek

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *