“Животно” на Даниел Абреу ни остави “без думи”

Снощи в дом на културата „Борис Христов“ се състоя първият от спектаклите към тазгодишното издание на One Dance Week – „Животно“ на Даниел Абреу.

„Животно“ на Даниел Абреу

Спектакълът много бързо ме избави от дилемата дали трябва да подходя концептуално или да се отдам на чисто сетивното, като съвсем неусетно ме увлече в своя приказен свят. Голите тела с неприсъщите си движения те поставят в една чисто физическа реалност, която не търпи рефлексия. Подобно на онова предезиково съществуване на човека, ти не можеш да артикулираш ставащото, а само да го наблюдаваш.

Несъмнено за това състояние у зрителя допринася идентификацията му с телата от сцената. Техните движения са ту негови и разпознаваеми, ту неразбираеми и неизразими.

За това безсловесно състояние, което усетих в представлението, не е виновно само гореспоменатото. За тази първичност не допринасят само голотата или горският декор, но и онази вглъбеност в собствения вътрешен свят на телата от първата сцена, в която всяко твар е сама за себе си и следва единствено вътрешния си порив.

Това трябва да е животното – усамотено, фокусирано върху нуждите и движенията си, но все пак общуващо по някакъв начин и с останалите – нежно или чрез агресия и борба (което видяхме в следващите сцени).

На фона на тази безсловесност, успоредно на моменти на ласки между мъж и жена, бъбренето на облечената карнавално жена пред микрофон като че ли обезцени словото; направи го маскарадно.

Артистите, Дасил Гонсалес, Алваро Фрутос, Алваро Естебан, Алуска Алонсо и Даниел Абреу, бяха повече от добри. Те изпълниха изключително трудни сцени с хармонични, но неприсъщи за човешкото тяло движения. Това остави като траен послевкус от спектакъла чувството за красива тайнственост.

В следващото видео можеш да усетиш това:

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *