Защо горивата поевтиняват?

Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация, посочва причините за спада в цените на горивата в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Според него те си преди всичко чисто пазарни – предлагането надминава търсенето. САЩ вече внасят по-малко петрол, поради повишения местен добив на шистов газ. Еврозоната все още „буксува” и не внася големи количества, като дори китайската икономика забавя ръста си. В същото време страните производителки на суров петрол не намалят производството. Този спад в цените на петрола води до поевтиняването на течните горива.

ПРОГНОЗИ

Андрей Делчев прогнозира, че петролът ще се задържи в тези граници поне около година.

ОТРИЦАТЕЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

България печели, но и губи в тези условия. Фирми, които имат разрешение за търсене и проучване на перспективното находище в Черно море, обявиха, че отлагат сондажите си.

Поевтиняването на горивата е една от причините и за спада на рублата. Андрей Делчев обяснява тази зависимост подробно: „Руският бюджет е балансиран при цена на петрола над 107 долара за барел сорт Урал. Между другото, на Саудитска Арабия също бюджетът й е балансиран на нива над 100 долара на барел. Това не означава, че при 60 долара държавата се срива, но означава, че всички социални разходи, военни програми и всякакви други инвестиционни разходи страдат от това”.

За спорните промени в осигуровките

Че осигуровките ни не са осигурени и бъдещето им не е сигурно – това е ясно. Оказва се обаче, че те са дори по-зависими от изменчивия вятър на политиката, отколкото може да се предположи. Това показаха набързо гласуваните промени, които засягат допълнителното осигуряване.

РЕАКЦИИ

Мария Капон алармира пред БГНЕС за последствията от гласуваните промени в осигурителната система, които ще благоприятстват преместването на 5% на осигуровките от частните фондове към НОИ. Заради тавана на пенсиите, които се изплащат от НОИ, промените ще принудят високоплатените кадри да не плащат повече от необходимото на държавата и да не се осигуряват на реалния си доход.

От Българската стопанска камара пък подчертават, че изборът къде да се плащат осигуровките е „еднократен, практически неинформиран и безвъзвратен”. Тези реакции са следствие от подготвяната промяна, в която дадено осигурявано лице ще има 12 месеца от деня, в който започва работа на трудов договор, да избере дали ще внася осигуровките си само в НОИ или и в частен фонд. Ако не го направи, автоматично се осигурява само в държавната система. Ако пък осигурявано лице досега е имало вноски и към частен фонд, с декларация до НОИ може да прехвърли цялата си вноска към държавната система. В този случай лицето няма право да насочва отново част от осигуровките си към частен фонд. Досега 12.8% от осигурителния доход отиваше към НОИ и 5% – в частен фонд (ако има избран такъв).

Въпроси, които възникват:

  • Кое налага тези промени, които са гласувани набързо, с въздържанието на реформаторите и БСП, и които нямат подкрепата на редица засегнати от тях организации (за което сигнализира и Стопанската камара)?
  • Дали страхът, породен от фалита на една банка, може да накара хората да преместят парите си от частен фонд в държавната система?

Обединяването на неправителствените организации като разделение

За поредните подводни опасности в трудното демократично плаване на България алармира Българската стопанска камара. Този път във връзка с промените в закона за юридическите лица с нестопанска цел .

СКРИТИТЕ РИФОВЕ

В основата на изказаните от нея притеснения е създаването на Съвет за развитие на гражданското общество.

  • Членовете му ще са представители на неправителствени организации и ще се избират с подкрепата на други организации от сектора. „Законопроектът създава механизми за канализиране енергията на обществените организации и превръщането им в удобни структури на властта”, подчертават от камарата. “Формирането на политики от страна на държавата по отношение на неправителствените организации е в грубо противоречие с конституционния принцип на свободата на сдружаване, като един от основните принципи на съвременната демократична, правова държава и международните актове, по които България е страна.
  • Създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерски съвет с равен брой участници на държавата и неправителствените организации не е в съзвучие с Конституцията”, казват още.
  • Смущаващи са и функциите на Съвета, според представителите на стопанството. Такива са например даването на становища по всички властови актове, които имат връзка с гражданското общество, изготвянето на ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и техните резултати. „По този начин неправителствените организации се поставят под пряк контрол и подлежат на оценка на правителството”.
  • [pullquote]Разделяй и владей (римска сентенция)[/pullquote] Ще се създаде и Фонд за развитие на неправителствените организации. Фондът ще се финансира от държавния бюджет, дарения и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Той ще има важната задача да разпределя финансовата субсидия за неправителствените организации.

Източник на информацията – БГНЕС

Заетостта и социалните придобивки в Скандинавия

Теоретично погледнато, ако социалните придобивки са големи, както и данъците, по-малко хора биха работили. Нийл Ъруин пита реторично в своя статия за Ню Йорк Таймс: „Защо да се притесняваш да си работлив, като в крайна сметка можеш да вземеш чек от правителството само за да седиш – и твоят избор да работиш означава, че много от твоите приходи ще свършат в ковчежетата на данъчните?”

ОПРОВЕРЖЕНИЕ

Авторът обаче отбелязва, че някои от най-високите нива на заетост в развитите страни са там, където данъците са високи и социалната система е по-щедра, като водещи са Норвегия, Швеция и Дания, следвани от Германия. В САЩ, където данъците са сравнително ниски, отбелязва той, но социалната сигурност е по-малка, имат значително по-ниски нива на заетост.

ПРИЧИНИТЕ ЗА ЗАЕТОСТТА

Причините за това необяснимо от теоретична гледна точка явление търси професорът от Лондонското училище по икономика Хенрик Якобсън Клевън. Той посочва, че публичните услуги, които улесняват работещите, може да играят важна роля. Такива са например помощи при грижата за деца и възрастни, щедра политика при болничните, евтин и достъпен транспорт.

Проф. Клевън допуска, че тези различия могат да се дължат и на други факти като например скандинавската култура, която окуражава хората да работят, особено жените.

Робърт Грийнщайн, президентът на американския Център по бюджет и приоритети на политиката, пък посочва и още една причина – заплатите на работещите на най-ниски позиции са по-високи в Скандинавските страни спрямо САЩ.

Заслужават ли съдиите 400лв. бонус?

Дойде времето за коледната медийна трапеза с апетитни специалитети в стил „Депутатите си гласуваха бонуси”. Този път взеха на мезе съдиите.

ВИСОКИ ЗАПЛАТИ И КОРУПЦИЯ

Има ли смисъл да се вглеждаме в тлъстите специалитети, особено когато няма да можем да ги вкусим? От една страна, доста българи се потят цял месец за тези пари, които за съдиите са просто бонус. От друга, те, заедно с цялата система на правораздаването, са сочени като един от факторите за високите нива на корупция в България. Тези две лица на една и съща медийно изграждана монета в нашето общество трябва да пробудят освен по-голям новинарски рейтинг, и някакво обществено недоволство (както се казва – полезното с приятното). Този път ранобудните студенти (покрай осми декември) някак го проспаха. Недоволството имам предвид. 🙂

СИСТЕМАТА

Има обаче един факт, който не бива да пропускаме в своето негодувание – гневим се за една система, а не за личност (за определени личности сайтът „Биволъ” пише достатъчно 😉 ). Често в недобре работещите системи има негласни практики, липса на реформаторска инициатива у ръководните кадри, шефове, които налагат определени решения по даден казус, но и отговорно вършещи работата си професионалисти, от които зависи малко. И все пак тази система нямаше да функционира поне до известна степен, ако не бяха последните. А за тях няма да прочетете из медиите.

Емоцията като двигател на живота

Вижте в приложеното видео как емоциите влияят върху посоката на живота. Тони Робинс обръща внимание на факта, че хората са разумни същества, но понякога действат в свой ущърб – в тези случаи емоциите надделяват. Лекцията обяснява механизма на това движение (нужда-убеждение-емоция). Човек има нужди. Как ги удовлетворява обаче зависи от собствените му убеждения. В този процес се зачеват емоциите. Continue reading

По стъпките на Ганди към Нобел

Десети декември е голям ден за Малала Юсуфзай и Калайш Сатяртхи. Тогава те ще получат Нобеловата награда за мир. Малала Юсуфзай е девойка от Пакистан, която става влиятелен борец за правата на жените. Тя е простреляна от талибани и се възстановява от тежките си рани във Великобритания. Калайш Сатяртхи е индиец, който посвещава живота си на борбата срещу експлоатацията на детски труд в родината си.

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА МИР 2014г.

При оповестяването на новината за Нобел, мнозина видяха между редовете послание за мир между един индус и мюсюлманка, между Индия и Пакистан. Сигурното е обаче, че зад дейността на индиеца стои дългата, мъдра ръка на Махатма Ганди. Сатяртхи е силно повлиян от философията на своя сънародник. Той „поддържа традицията на Ганди и оглавява различни форми на протести и демонстрации, всички мирни, фокусирайки се върху печалната експлоатация на деца за финансова изгода”, споменава Нобеловата комисия при огласяването на решението си. Според нея двамата лауреати с борбата си срещу екстремизма и потисничеството, за правата на децата и младите хора отговарят на един от критериите за Нобелова награда от завещанието на Алфред Нобел, като допринасят за братство между народите.

ИСТОРИЯТА НА КАЛАЙШ САТЯРТХИ

Г-н Сатяртхи коментира скромно пред NDTV, че наградата и почитта всъщност са към децата, които работят. Той подчертава, че днес вече е трудно за страните и корпорациите да оставят настрана този проблем, поради факта, че тази награда се присъжда на един активист срещу детската експлоатация.

Калайш Сатяртхи - носителят на Нобелова награда за мир през 2014г.
Калайш Сатяртхи, снимка от блога му http://kailashsatyarthi.net

Всичко в живота на Калайш Сатяртхи започва в крехката му петгодишна възраст, когато пристъпва за първи път училищния праг. До него вижда връстник, син на обущар, който поглежда радостните деца с надежда за работа. „Това е шокиращ контраст”, коментира в интервюто си той. Въпросът му защо има деца отвън, които работят, докато те са на училище, остава без отговор от учителя. Калайш Сатяртхи  запитва директора, който омаловажава случая с твърдението, че детето е бедно, а бедните деца трябва да работят. Вътрешната борба продължава да се разразява в малкото момче, което се обръща към бащата на своя нещастен връстник само и само за да получи отново същия отговор – че детето е родено, за да работи.

След като завършва инженерното си образования, става преподавател, но скоро след това напуска работа и се отдава на своята кауза. Новото начинание за него е това, „към което човек изпитва плам, в което вярва и се чувства ангажиран, което иска да постигне и има голяма мечта да го осъществи; тогава животът на хората като мен е малък спрямо голямата мечта”, споделя в интервюто си.

НАЧАЛОТО

Той основава със свои приятели организацията за борба с експлоатацията на детски труд и детския трафик, BBA, през 1980г. [pullquote]Бъди промяната, която желаеш да видиш в света Махатма Ганди [/pullquote]Организира местен и международен бойкот на продукти, правени от деца в робство[1]. През 1994г. поема инициатива за обозначаването на черги, които не са произведени с детски труд. Днес Калайш Сатяртхи е спасил над 80 000 деца в робство. Паричната си награда той ще предостави на организацията си, голяма част от решенията в която се вземат от децата, с които работи.

За своята вяра той казва пред “The Times of India”, че е спиритуалист. Не посещава храмове, а служи на децата като им подарява свобода и детство. „Те са истинските лица на Бог и това е моята сила”, допълва той.

ГАНДИ

Стъпките на Ганди от последната му разходка (музей на Ганди, Ню Делхи)

Наградата се присъжда на Калайш Сатяртхи тази година след многократни номинации, заради големите му постижения в борбата с детското робство. Подобно на него, Ганди също е сериозен претендент за награда, която обаче никога не му бива връчена. През 1948г., след поредната си номинация, е убит. Нобеловият комитет отказва да даде наградата за мир през същата година със становището, че няма жив човек, достоен за нея, признавайки негласно своята грешка. Много по-късно, през 2006г., секретарят на Нобеловия комитет Гиа Лундестат казва, че най-големият пропуск в 106 годишната историята на наградата без съмнение е, че тя никога не бива присъдена на Махатма Ганди. Професорът по история допълва, че Ганди би минал лесно без нея, но не е сигурен дали Нобеловият комитет може да мине без него. През годините нобеловите лауреати, повлияни от призива на Ганди за мир и ненасилие, се увеличават, доказвайки старото правило, че не наградите са великият съдник за делата на хората, а времето.

[1] Деца, принуждавани да работят от семействата си за кредитори от сивия сектор (фабрики, мини и др.), от които семейството има взет заем; в тези случаи децата често получават изключителни ниските надници, с които се самоиздържат и плащат лихвата по заема