Tag Archives: преход

Филмът “Досието „Петров“ изненадва приятно

Вероятно не сте чували много за българския филм „Досието „Петров“, който бе пуснат по кината в началото на март. Със скромен бюджет (900 хил. евро) и още по-сдържана реклама, той като че ли разчита преди всичко на изненадата от качеството, което поднася.

ФИЛМЪТ “ДОСИЕТО “ПЕТРОВ”

„Досието „Петров“ е поредният филм, който се опитва да анализира близкото минало, да открие приликите и намери връзките, да разбере как се случи началото на прехода – да разбере истината. Режисьорът Георги Балабанов обаче предупреждава[1], че филмът задава въпроси, но не отговаря, защото такава е целта на изкуството.

СЮЖЕТ

Сюжетът се изгражда върху съдбата на актьора Александър Петров (Михаил Билалов). След като службите успяват да накарат непримиримата му съпруга да полудее, а той да бъде отстранен от Народния театър, идват Промените. Артистът се връща отново на старото си работно място. Младежко приятелство с високопоставен служител на бившите служби го праща в политиката. Петров започва да печели привърженици, но разбира, че работи за силите, срещу които се обявява. „Нищо не се е променило“ прозвучава няколко пъти във филма. Социалистическият елит създава банки и нови политически лица. Той пренебрежително махва към словото, а когато стане опасно – го заглушава с убийство.

ПРЕДИМСТВА И КОНТЕКСТ

„Досието „Петров“ се отличава с качествени снимки и звук; стегнат, добре обосноват сценарии; непредсказуем сюжет и отлична игра на звездния актьорски състав (Христо Шопов, Михаил Билалов, Георги Новаков, Цветана Манева, Ана Пападопулу, Радина Кърджилова, Деян Донков, Малин Кръстев, Анжела Недялкова, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Богдан Глишев и др.). Филмът бележи вероятно една нова вълна на художествено вглеждане в прехода и неговите аспекти – в греховете от българския социализъм, които трябва да бъдат изкупени („Съдилището“), видимата деградация на ценностите от 90-те, която съществува и преди това, но маскирана под чадъра на държавните интереси („Съдилището“), в липсата на истински суверенитет преди, но и след промените („Досието „Петров“), в скритата сила, която си избира пионки („Досието „Петров“ и, макар и друго изкуство, пиесата на Светлозар Игов „Президентът (мобифонна новела)“), в организираната престъпност (“Досието “Петров”, „Тилт“).

Нека да пожелаем на филма да бъде част от прехода към по-доброто българско кино.

БЕСЕДАDSC03728

След прожекцията на филма в Пловдив се състоя беседа с част от създателите на филма.

Жена от публиката се обърна към Георги Балабанов:

– Само смъртта ли е изход от безизходицата за един честен човек?

Режисьорът отговори:

– Сигурно да.

– Всички трябва да се самоубием?! – се учуди жената.

Режисьорът:

-Само честните. Няма да са много.

(смях в залат)

Друг зрител запита режисьора дали вярва, че истината [за прехода] някога ще излезе. Георги Балабанов изрази надежда, че истината ще излезе наяве, но допълни, че важното е какво ще правим с тази истина след това.

[1] В беседа със зрителите на филма „Досието „Петров“, с който се откри “София Филм Фест в Пловдив”.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=k2tBJbA30HQ]

Главна снимка: zlatnaroza.bg